Преди няколко дни реших да погледам малко уеб камерата на официалния сайт на Община Бургас (моята община) и съвсем случайно открих нещо ... достъпът до ip-то от което стриймва камерата беше оставен съвсем свободен... и тук идва най-забавната част - можех да движа камерата на където си поискам, да zoom-вам и т.н. ... а посетителите които решат да гледат камерата от сайта на общината виждаха това, което аз реша да им покажа ...
разбира се, не съм правил нищо злонамерено... дори напротив... почти веднага сигнализирах на мейла на общината за проблема, който беше отстранен след едно денонощие...
Тъй като вчера беше 1-ви април реших да направя едно забавно клипче със заснетите от мен кадри с общинската уеб камера ...
нека не се сърдят, а следващия път бъдат по-внимателни и предпазливи!

Виж клипчето

Ще ви запозная с един интеерсен казус, с предварителната уговорка, че не искам да се опитвам да търся отговорите му тук. Просто искам да го споделя с аудиторията и бих се радвам, ако споделите своите мнения по проблема.
Ще се опитам да опиша ситуацията, като същевременно ще се постарая да избегна някакви обидни квалификации или обвинения към долу посочените лица и фирми и дори ще запазя анонимноста им до някаква степен.
Живея в град Бургас. Преди около година и половина мой познат реши да си купи компютър и ме помоли да отида с него в магазина, защото все пак имах по-голям опит от него в това и се предполагаше, че бих могъл да му посоча подходящата за него конфигурация според показателите параметри-цена. Обиколихме големите магазини за техника в града, като накрая се спряхме на компютър от магазин "Технополис".
Около година този мой познат нямаше абсолютно никакви проблеми с машината. Докато един ден компютърат му просто започна да забива. Разбира се, нормално е в първия момент човек, който поне малко разбира от компютри да реши, че вероятно проблема е софтуерен... я някой вирус, я прецакан Уиндоус. За съжаление и пълна преинсталация на операционната система не сложи край на проблемите, поради което моят познат занесе компютъра на сервиза, който е определен да извършва ремонта на компютрите според гаранцията. Първия път му бе сменено захранването... но малко след като компютъра бе взет от сервиза проблемите започнаха отново. Забиване.
Моят познат, или както ще го наричан често по-долу - И.В. занесе машината за втори път на същия сервиз, като този път му бе смена видео картата. Компютъра му работи без проблеми около седмица, след което изненадващо отново започна да забива. При третото носене в сервиза му бе съобщено, че проблема най-вероятно е в операционната система, тъй като е Уиндоус Виста, а компютъра е с 1 GB рам. Също така му бе заявено, че компютъра е бил оставен да работи в сервиза денонощно дни наред и не е проявил проблеми. Аз лично не приех този довод, защото близо година компютъра нямаше никакви проблеми с въпросната OS но все пак отидох в моя познат за да му инсталирам Уиндоус XP. С голяма зачуда обаче компютъра заби още на самата инсталация. За мен това категорично доказваше, че не само, че проблема не е в операционната система, но и че не е софтуерен. Все пак с малко перипетии успях да му инсталирам прясната операционна система и го оставих да и се порадва. За съжаление радоста му не трая дълго, защото почти веднага започна да му забива, дори на самия лоудър, понякога просто си работи и от нищото забива... и други такива забиващи случаи... които бих определил като хаотични.
При следващото носене на сервиз му бе подменена рам паметта. Компютъра бе взет обратно, работеше около десетина дни и започнаха отново честите забивания, като е характерно, че понякога след рестарт, компютъра дори не може да се стартира. Съответно И.В. занесе за пореден път своя компютър във въпросния сервиз, като този път му казаха, че проблем е отново във видео картата и ще му бъде поръчана нова от София. Бе му поставена временно друга карта и компютъра му бе върнат за ползване, докато не пристигне съответния компонент за смяна. Докато беше с въпросната временна видео карта, моят познат, поне по думите му е нямал проблеми с компютъра и същото е казал и на хората в сервиза, когато са го повикали, за да остави компютъра си за подмяна на пристигналата вече нова карта. След няколко дни И.В. отново взе компютъра си. Отначало нямаше проблеми, но ми спомена, че на 3-тия ден ако не се лъжа компютъра му се е рестартирал сам. После беше сканирал за вируси и беше изтрил всичко, което антивирусната му програма е намерила. Няколко дни след това обаче, забиването отново започна. Докато днес нервите му не издържаха, след като за пореден път компютъра му заби и отказваше да се стартира. След доста рестартирания мисля, че успя все пак да го пусне. След което се обади на Агенциятя за защита на потребителите, за да попита дали може да поиска рекламация. От там му бе заявено,че ако не могат да оправят компютъра, трябва или да му го подменят с друг, или да му върнат парите.
Тази вечер за втори път бях с него в магазин "Технополис" ... с тази разлика, че преди година и половина излизахме от магазина в въпросния компютър, а сега влизахме с него.
Занесохме го на гише Рекламация и обяснихме проблема. И.В. носеше със себе си гаранционната карта, както и различните разписки от сервиза, където бе описано какви ремонти са извършвани по машината. За съжаление обаче не успя да намери касовата бележка, поради което служителя на въпросното гише отказа да приеме компютъра. Държа тук да отбележа няколко неща. Първо - върху компютъра има лепенки, на които ясно се вижда, че е закупен от магазин "Технополис". Второ - И.В. Представя гаранционна карта на негово име с печат на магазин "Технополис". И трето - в него са всички дискове и оригинални книжки, които са били в кутията на компютъра при неговото закупуване.
Тук идва първата страна на казуса - може ли да бъде отакзана рекламация заради касова бележка, при положение, че е представена гаранционната карта? Магазин "Технополис" няма ли база данни, в която да се съхраняват всички покупки и данните за техните купувачи, съответно не може ли да се види дали въпросния компютър е закупен от лицето И.В.?
Оставяме за секунда на страна този казус. Тук идва другия. Как точно може да бъде доказана такава повреда, при положение, че тя се проявява хаотично?
Сега стигаме до най-абсурдната ситуация. Един от служителите на гише Рекламация (същият този, който отказа да приеме компютъра поради липса на въпросната бележка) почти заплаши лицето И.В., като му заяви, че ако на компютъра му има инсталиран нелицензиран софтуер сервиза може да му откаже ремонт. Искам да попитам - от кога сервизите искат доказване собственоста на софтуера?
Зададох на служителя и друг въпрос - а ако компютъра бъде даден за ремонт, без на него да е инсталирана каквато и да е операционна система? Отговора му ме порази - "Е тогава става много лошо" ... след малко допълни: "ако няма инсталирана операционна система, сервиза ще го върне без такава" ... съгласих се с него... мисля, че е логично... след което рече нещо от сорта на "но няма да има как да се тества пред клиента и да се покаже, че работи". Тогав му заявих ... и И.В. потвърди това, че до момента в сервиза никога не са му демонстрирали каквото и да е ... викат го да си вземе компютъра, мятат му го в ръцете и до там.
Питам се - при положение, че компютъра е закупен от магазин "Технополис" без операционна система, от къде на къде клиента е длъжен да дава на сервиза или да нови в магазина компютъра с инсталиран такъв ... че видиш ли ... при това ОРИГИНАЛЕН. Това бяха едни от последните думи на въпросния служител ... да му се занесе компютъра с оригинален уиндоус ... и с въпросната гаранционна карта. Чудя се ... при положение, че за клиента проблема не е софтуерен, а е хардуерен в самата машина... което е и причината да го носи на сервиз - от къде на къде трябва въобще да е длъжен да им носи компютъра с каквато и да е инсталирана на него операционна система. Ако те искат да тестват нещо на него ... да си инсталират ОРИГИНАЛНА такава, и ако толкова смятат,че проблема е примерно в НЕЛИЦЕНЗИРАНИЯ Уиндовс .. да го докажат ... ако ли не... да си открият проблема в самия компютър... а ако не могат да го направят... да върнат парите на човека или да му подменят машината с нова.
Друг въпрос, който зададох на въпросния служител беше - А ако инсталирам съвсем лицензирана оригинална версия на Уиндоус 7 ... който съвсем законно може да се свали от сайта на Майкрософт?!
Засуети се... но каза, че щом съм можел, да съм го направил... че това него не го касаело, но можело да има проблем за собственика на компютъра ако станел проблем и трябвало да докаве,че Уиндоуса бил оригинален!!! И сподели още нещо любопитно... че до преди време всички компютри в "Технополис" били с пиратски Уиндоус, но имало проверка и им направили една солена глоба ... и сега навсякъде бил оригинален. В интерес на истината... все още не съм убеден, че това въобще има нещо общо с проблема на И.В. ... но ... нека продължа нататък.
Моят познат повика и управителя на магазин "Технополис"... запозна го със случая... като бих казал,че въпросния управител прояви някакво разбиране. В същото време и пред него въпросния служител на гише Рекламация продължаваше да развива теориите си за нелицензирания софтуер... незнайно защо. Управителя заяви, че ако от сервиза дадат официален документ, че не могат да поправят компютъра, то магазина ще му го смени. След като управителя замина, интересните разсъждения на служителя на гише Рекламации продължиха в интересна насока... искаше да включи компютъра там и заяви, че ще му го върне РАБОТЕЩ, пък ако после пак забие .... пак да го носи на ремонт. Колегата му, който беше до него разбра много добре проблема, каза, че този проблем не вижда как може да бъде решен по този начин, защото не се появява непрекъснато, а понякога през 5 ... 10 минути... друг път работи с дни... трети път непрекъснато забива. Явно обаче твърдоглавия служител не разбра ... или не искаше да разбере за какво става дума. Държеше си на своето. В крайна сметка, утре ще инсталирам съвсем легален Уиндоус 7 върху машината на И.В. и компютъра ще бъде занесен в сервиза, където ще бъде поискано издаването на документ, че сервиза не може да поправи компютъра. Дали това ще се случи и какво ще стане от тук нататък предстои да разбера.
Иска ми се да чуя и мнения по другата част от казува... а именно - как може да бъде доказан категорично подобен проблем с хаотично забиване. Още повече, никой в сервиза не ти показва точно какво прави, дали изобщо тества компютъра след това и т.н. И... има ли по дяволите сервиза право да изисква от клиента доказателство, че софтуера който ползва е легален?! Въобще ... клиента длъжен ли е да носи на сервиз компютъра с инсталирана операционна система, при положение, че от магазина мшината е закупена без такъв... и при положение, че щом е даден на сервиз, се предполага, че е даден за хардуерен проблем?!
Ще се радвам на вашето мнение.

Най-голямата интернет търсачка изпуши ... поне за няколко минути. Не знам все още бъг ли беше, или хак, но е факт - Google.com може да навреди на компютъра ви... поне според самата търсачка :)))

Голямо движение от хора и организации призовават всеки да се присъедени към европейкия ден за протест срещу тоталното наблюдение от страна на правителствата и бизнеса. На 11 октоври 2008 във всички европейски столици по едно и също време ще бъде дадено началото на събитията и протестите под наслов "Свобода, а не страх". Мирни действия за една по-човешка Европа.



За повече информация: http://svobodata.org/

Тази сутрин приключи първият MTV фестивал у нас - Spirit of Burgas. Имах щастието да присъствам и благодаря на MTV за безплатните билети. Жалко, че не успях нито една вечер да остана до 6 сутринта, но не зависеше само от мен. Първата вечер бях до 2 и половина, втората до 4 часа, а последната до 5. Ето накратко впечатленията ми от фестивала.
Първо, за организацията - беше на ниво, достатъчно охрана, спасители, заграждения, включително и пред морето, за да предупреждава хората да не влизат вътре, имаше достатъчно барове и павилиончета за храна. Е - и цените не бяха съвсен народни, но като цяло биваха. Между другото тук е мястото да отбележа, че едната вечер когато бях с едно аверче ни продаваха бирата по 3 лева, на втората вечер бях с друг френд и беше по 4 лева, а на третата вечер пак с първото аверче - отново по 3 лева. За барманите на Якобс 3 в 1 обаче мога да кажа, че със сигурност си бяха точни. Вярно, понякога из баровете имаше проблеми с връщането на ресто, но някак се оправяха нещата. Тоалетните бяха предостатъчно и нямаше опашки. Аз обаче не успях да намеря никъде чешмичка с течаща вода... вярно е, че ако си жаден може да си купиш минерална вода от някой бар, но все пак щеше да е добре да има чешма поне за да се измие човек ако желае... разбира се, може и да е имало някъде, но да не съм видял.
Сцените бяха добре разположени. Единствен недостатък беше, че в бара на Jacobs 3 в 1 където пускаха Алекс Мечев и Велизар звука беше доста по-слаб от съседните сцени на Туборг и на Мтел и понякога се получаваше смесване на звука, най-вече от Мтел мюзик спейс сцената. Иначе бара на Jacobs определено ми беше любимия ... а и имаше безплатни айс кафенца.
Малко забележки по организацията - кошчетата за боклук бяха трудно откриваеми - не знам дали, защото доста от тях бяха ниски, или недостатъчно, но имаше моменти, когато не можех да видя кошче около мен... а и накрая по пясъка имаше доста празни кутиики от бира...
Другата забележка е, че когато излизахме след първата вечер никой не ни каза, че не трябва да си махаме гривничките ... та се наложи на място на другия ден да мъчим да ги слагаме, а те са по принцип така направени, че да не могат да се махат... само дето с малко усилие все пак става номера... но за повторното им слагане вече идва малко повече зор.
Като за първи път, мисля, че тези забележки са нищожни и определено всичко беше на ниво.
И пясъка беше насипан и изравнен и не залепваше. Може би щеше да е хубаво да има някакви столчета край баровете ... вярно е, че хората са там, за да танцуват, но все пак всеки се умаря...
разбира се хубавото беше, че винаги можеш да седнеш на пясъка.... дори да легнеш ако поискаш ...
До латино сцената имаше пейки, на който също може да си почине човек. Лично аз ходих там само за да поседна и да изпуша една цигара. Не слушам латино по принцип.
Пред рок сцената също почти не се задържах, просто, защото на другите сцени имаше неща, който да ми харесват повече а и не съм чак такъв рок фен. Опитах да слушам D2 но за съжаление малко се разочаровах. Определено с Дичо ми харесваха повече, но това е друга тема.
А и лошото на рок сцената е, че не беше на плажа...
Може да се каже, че от трите вечери най-много бях пред Tuborg Dance Arena. Хубавото беше, че след като свършат концертите на главната сцена, хората се пръскат главно или към Туборг или към Мтел сцената. Разбира се, мисля, че и Рок сцената си държеше хора до късно, а за латиното... поне според мен бяха малко.
На главната сцена единствено Кушийн изгледах от началото до края. Също така погледах доста и ADF и малко Sisters of Mercy и Ъпсурт ...
Честно да си кажа, повече ме впечатлиха някои от изпълненията на Мтел сцената за авторска БГ музика Последната вечер доста ми харесаха Deep Zone Project. Жалко, че тогава по-голямата част от хората бяха на главната сцена. Също имаше и някой други доста добри БГ изпълнители ...
Тук вече си зависи и от музикалния вкус. Аз лично най-много прекарах пред Туборг Денс Арена-та и Якобс бара ...
За DJ-те на Туборг-а мога да кажа, че втората вечер беше просто размазващо с Метрополис, Крис Либинг и Де Хей. Първата вечер много здрав беше дръм енд бейс джънгъла, а за третата вечер също си беше много яко с Министри ъф саунд dj-те, но бях каталясал и отвреме навреме си полежах по пясъка...
Като цяло ще ми остане един много хубав спомен с чудесна атмосфера, много млади хора и хубава музика. Бих искал догодина да ида пак :)

IT Crowd Anti-Piracy parody Ad

Джон Пери БАРЛОУ ПРОДАЖБА НА ВИНО БЕЗ БУТИЛКИ:
ИКОНОМИКАТА НА СЪЗНАНИЕТО В ГЛОБАЛНАТА МРЕЖА

Ако природата е създала нещо, което най-малко от всичко може да бъде изключителна собственост, то това е действието на мисловната сила, наречена идея, която човек може да притежава изключително само докато я пази в себе си; но в момента когато бъде огласена, тя става достояние на всички, и който я е получил веднъж, вече не може да бъде лишен от нея. Нейна особеност е и това, че всеки притежава не някакъв дял от нея, а я владее изцяло. И този, който е възприел от мен идея, получава знания без да намалява моите; който пали свещта си от моята, получава светлина, без да затъмнява мен. Това че идеите трябва свободно да се разпространяват от човек на човек по цялото земно кълбо, за поучаване и взаимни напътствия на хората и за подобряване на състоянието им, сякаш специално и благосклонно е било замислено от природата, когато тя ги е създала подобни на огъня, разпространяващ се по цялото пространство без плътността му да намалява в никоя точка, и подобни на въздуха, в който дишаме, движим се и съществуваме физически, неподвластен на ограничения или изключително просвояване. Така че изобретенията по природата си не могат да бъдат предмет на собственост.

Томас Джеферсън

цитат:

Информацията се преживява, а не се притежава

Дори когато е затворена в някаква статична форма като книга или твърд диск, информацията все пак остава нещо, което се случва с вас в момента, когато вие мислено я разархивирате от кода, в който тя се съхранява. Но независимо дали се измерва в гигабитове в секунда или в думи в минута, реалното разкодиране е процес, който трябва да се извърши в ума и с помощта на ума, процес, протичащ във времето.

В един бюлетин на атомни физици преди няколко години имаше карикатура, прекрасно илюстрираща тази мисъл. На рисунката бандит насочва пистолет към младеж с очила, който очевидно има много информация в главата си. "Бързо - заповядва бандитът, - дай ми всичките си идеи."

прочети целия текст...

Лекция: Ричард Столман

"Авторско право срещу общност във века на компютърните мрежи"
Националния Дворец на Културата в България на 22 Април 2005г. - лекция на Ричард Столман

Лекцията на видео...

Лекцията в писмен вид...

цитат:
Нека да ограничим срока на авторското право до 10 години от датата на публикуване. Това трябва да е достатъчно. Това може да е по-дълго от необходимо и ако е така няколко години по-късно можем да видим дали не можем да го намалим още повече. Но си мисля, че 10 години е добра първа стъпка. Все още е доста по-дълго от времето за публикуване. Това предложение, обаче, е противоречиво. Веднъж бях на среща с едни автори и направих това предложение и един от тях, който е носител на награди и който седеше до мен каза, "Десет години е невъзможно, нетърпимо... Всичко по-дълго от пет години е прекалено!". Вие може да сте изненадани, че точно автор казва такова нещо. Аз бях изненадан. Аз допусках, с наивност, че авторите са за дълъг срок на авторските си права - обаче не! Както виждате излиза, че същите тези издатели, които вземат нашата свобода в името на тези автори и артисти, тъпчат на земята същите тези автори и артисти с петите си. Този автор е имал клауза в договора си, която е стандартна, поне в САЩ, че когато книгата излезе от печат и правата се върнат при него, той може да използва книгата както желае, но както често се случва издателя на практика е пуснал книгата да излезе от печат, но не си го признава. В резултат, на автора не му се позволява да използва собствената си книга, по начина по който иска и тя не е налична. Той искаше хората поне да могат да прочетат книгата му.

Кой е Ричард Столман...

Ричард Матю Столман е основателят на Движението за свободен софтуер, проекта ГНУ, и Фондацията за свободен софтуер. Автор е на множество програми като компилатора GCC, дебъгера GDB, редактора ЕМАКС и други. Автор е също и на общия публичен лиценз ГНУ — може би най-известния свободен лиценз, който дава началото на така наречения copyleft.

От средата на деветдесетте години на 20 век Ричард Столман се занимава основно с изнасяне на лекции, в които говори срещу софтуерните патенти, за експанзията на законите за авторско право както и на политическа тема.

още от Уикипедия...

09 декември 2007 / TechNews.bg Около 82% от европейците на възраст между 16 и 24 години прекарват в интернет пет дни от седмицата. За сравнение, 77% от този контингент гледа често телевизия. Данните от проучването на Европейската асоциация за интерактивна реклама показват недвусмислено превъзходство на интернет пред телевизията в предпочитанията на младежите. Нещо повече, 48 процента от анкетираните посочват, че гледат телевизия през интернет. Средно, всеки потребител в разглежданата възрастова категория прекарва онлайн по 11,9 часа седмично.
Над 80% от анкетираните признават, че не “могат да живеят” без поне един вид дейност в интернет, а всеки трети пък не може без електронна поща. Най-пристрастени към мрежата са италианските младежи, които прекарват онлайн средно по 13,6 часа в седмицата. На другия полюс са холандците с 9,8 часа. За сравнение, по-раншно изследване в САЩ установи, че американските младежи прекарват по 11 часа седмично в интернет.
източник..

... или за това, престъпление ли е да си "пират", или е престъпление да ти отнемат това право?



В една друга тема срещнах мнението, че нашите компютърни специалисти  в по-голямата си част са едва ли не некадърници, които мислят, че знаят, а нищо не знаят. Странно  как тогава България си е създала името на държава с  добри специалисти, непрекъснато напускащи родината, на път към нови възможности за реализация в чужбина.
Ето моето мнение по въпроса. Първо, искам да отбележа, че тази статия основно ще разгледа онази група от по-бедното население в страната(която е мнозинство),  която желае  да се развива именно в тази насока.
Срещнах  мнение, че повечето от т ези "пирати",  които теглят софтуерни програми, за които не са си  платили,  всъщност не били никакви специалисти,  щом не давали  пари за нормално обучение.
Питам се - задължително ли е ако си платиш, да получиш по-добро обучение? А къде да се обучаваш в България? Или  може би в чужбина? Споменах ли, че нямаш и пари?
За да защитя своята теза,  ще дам простичък пример. Голяма част от дизайнерските фирми у нас нямат специално изискване за образование, а тези,  които искат такова, държат  просто да е Висше -  без конкретна специалност. Изискванията  основно се свеждат  до това, да се владеят програми като Corel Draw, Photoshop - за графични дизайнери, и Flash, 3ds max - за уеб  дизайнери, като тези изисквания в някаква степен се припокриват. Разбира се, понякога владеенето на чужд език е предимство.


IN THE JAIL

От тук разгледаното, следва да се заключи, че при желание, в България човек лесно може да направи първите  стъпки в своето развитие в една такава сфера, тясно свързана с компютрите.
При програмистите нещата не седят много  по-различно.
Какво е по-важното в случая. Лично според мен, е желанието, на  първо място, и на второ - това все пак да ти се отдава. Така например, ако имаш дизайнерско око и по душа си художник да кажем, със  сигурност  ще  имаш успех в  подобно начинание.
Защо смятам, че в страни като нашата, ползването на нелицензиран  софтуер не е престъпление, а напротив - помага на повече хора да се развиват. Хора,  които иначе няма как да отделят  тези  пари и следователно - се обричат на провал в своите стремежи, желания и амбиции.
Не е вярно, че когато не си си платил за някакво специализирано обучение, ти нямаш интерес към  тези програми. Не е вярно, че не учиш  с желание. Тъкмо обратното. Обикновено много хора, дори такива, които изобщо нямат усет към дизайна, се опитват просто да измъкнат  някаква диплома и тях конкретно не ги интересува това, което реално ще научат.
Когато един човек на своя инициатива си е изтеглил и инсталирал дадена програма и  отделя  от времето си за нея,  вместо да се занимава с някакви други дейности,  това само значи, че  този човек се интересува от това, има желание да се учи и да се занимава и това му доставя удоволствие (а вероятно и му се отдава). Повечето програми имат доста изчерпателни Help-ове, както и тонове  туториали и уроци из мрежата. Моето мнение е, че бъдещето е именно там - във формата на домашното обучение пред монитора и дори самообучението.
Не на последно място - защо руснаците са така известни като едни от най-добрите хакери? Може би, защото не са проспали времето си и са "рискували" да попаднат в графата "пирати" ... но всъщност те са в още по-лошата графа "хакери". Така е  - да си хакер в днещно време не е сред най-престижните прозвища. Мисълта ми беше друга -  за да станат така добри в нещо, те определено за заложили над  това, сами да се обучават и са го правили с интерес и желание. И са станали добри ... защото за хакер никъде не дават образование. И защото дизайнер не се става с една диплома.