19.10.2007 г.

ГДБОП свали LAN мрежа, акцията била поръчкова
още...

24.03.2007 г.



bTV Новините

17.03.2007 г.

Календар, Нова Телевизия

10.05.2006 г.

Новини, TV7

08.05.2006 г.

Календар, Нова Телевизия

Едно анимирано клипче, което бях правил преди известно време. Смятайте бързо, без да се замисляте! :)

От няколко дни размишлявам над темата за регистрацията на домейн имената в мрежата, които съвпадат с имена на запазени търговски марки и трябва ли да има контрол над тях.  Наскоро прочетох случай за това, как G*ogle (умишлено цензурирам думата, за да не ме съдят, че я употребявам без да  имам  права над нея) са се оплакали в добре познатия ни регистратор на .BG домейни, който е отнел домейн, съдържащ думата G*ogle, която за напред ще наричам "онези, за които не трябва да говорим".  Домейна е бил отнет от регистриралия го собственик, на основание на това, че тези за които не трябва да говорим, притежавали правата над тази марка за - забележете - всичи държави  и изписана на всички езици (а вероятно и на някои от изчезващите езици на древни племена).
В  интернет винаги е важал принципа за свободата, а  регистрирането на домейни е ставало по системата - "първият печели". Има примери от близкото минало,  за това как предвидливи потребители регистрират домейн, съдържащ името на известна марка, след което съответната компания си го купува от него на няколко пъти  по-висока цена. От скоро има и прецеденти - светските  закони биват тълкувани и прилагани в една виртуална среда, каквато е Интернет. Всъщност, това се наблюдава не само с домейн  имената, но и с разпространението на филми, музика и софтуер в мрежата. Там, където става въпрос за големите  компании с многото  пари, винаги има прецеденти.
Когато се регистрира една търговска марка, никъде името не се обвързва с някакъв домейн. Въпроса е - след като дадена  компания не желае друг да регистрира определен домейн,  защо не го е регистрирала тя? А защо регистраторите не пазят интересите на тези компании и не им запазват домейните, след като ги защитават? Вероятно, защото немогат.
Всъщност, въпросите са много. Някои търговски марки са регистрирани само на територията на определени държави. Какво става, ако аз примерно си регистрирам домейн аlabalanica.bg и след година на българския  пазар стъпи балгладешката (или някоя друга) фирма Alabalanica? Ще ме осъдят ли?
Добре, нека сега дам един  друг,  по-интересен  пример. Да кажем, че моето  име е Nike. Аз искам да си регистрирам личен уеб сайт,  съдържащ моето име - Nike, но американската компания за спортни стоки решава, че може да ме съди за това, че нося името на тяхната компания ... или може би те  носят моето? А дали могат да ме съдят за това, че името на компанията им е  изписано върху личната  ми карта? Или може би могат да осъдят родителите ми, че са ме кръстили така?!
Аз разбира се не се казвам Nike ... но можеше. А тежко ми, ако се казвах G... замалко да се изпусна ...  тежко ми ако се казвах с името на онези, за които не трябва да говорим.
Това ми звучи  почти, като да осъдят някой вестник, че заглавието на статия в него съдържа думата ... сещате се коя.
Накрая бих искал да дам още един пример. Аз  примерно съм голям фен на някой сериал. Решавам да си направя фен сайт за този сериал. Оказва се обаче, че името на сериала е запазена марка и те решават да ме съдят за това, че съм им фен. Това нормално ли е? Тежко ми, ако съм фен на ... онези за  които не трябва да говорим и реша да си  направя сайт, в който да дискутирам например това как ползвам някоя  от техните рекламни програми ... тежко ми! А някога интернет беше свободен, а правото на всеки да изказва мнение беше свещено и неотменимо.