Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2014 12:43 - “Интерстелар” или Теория за любовта
Автор: open Категория: Изкуство   
Прочетен: 2259 Коментари: 0 Гласове:
0



“Интерстелар” ми отне много повече време преди да напиша това ревю в сравнение с всеки друг филм на Кристофър Нолан и за това си има причина. Първо - имах нужда да гледам филма повече от веднъж, за да си доизясня (до колкото е възможно) някои от нещата, за които имах въпроси, както и за да оценя филма по реалистично. Истината е, че това е първият филм на Нолан, който не мога да оценя напълно дори след третото гледане. Всъщност, не съм сигурен дали някога ще мога, защото сравнен с предишните филми на любимия ми режисьор, “Интерстелар” съществува като нещо самостоятелно, нещо доста различно. Това е филм-израстване в кариерата на Кристофър Нолан който просто няма как да бъде сравняват с творчеството му преди него, а трябва да бъде разглеждан отделно. Дори съм неспособен да го поставя в класация сред останалите му филми. Но въпреки затрудненията, ще се опитам все пак да напиша нещо … защото имам нужда да споделя мислите и впечатленията си.

“Интерстелар” е проект, който чаках от около 2 години, веднага след като научих, че именно Нолан ще режисира филма по сценария на своя брат, който преди това беше подготвян за Стивън Спилбърг. Разбира се, още в началото стана ясно, че Нолан ще преработи голяма част от сценария, което лично за мен разпали още повече интереса ми и започна дългото очакване. Очакване, което приключи в нощта на 7-ми ноември в залата на Cinema City IMAX. Като при всеки филм на Нолан, и тук мистерията беше запазена до самата премиера и дори множеството трейлъри и телевизионни клипове не успяха да развалят удоволствието и изненадата от това, което в действителност ни очакваше на екрана.
В “Интерстелар” Нолан за първи път си сътрудничи с Хойте ван Хойтема, чиято операторска работа придава на филма една чудатост през цялото време. Всъщност, Нолан винаги е комбинирал отлично грандиозния спектакъл присъщ за блокбъсъра с интимните, почти статични сцени, типични за независимото арт кино. И това особено добре си личи в “Интерстелар”, който ни предлага спиращи дъха сцени, допълнени с тишина, близки планове на героите и гледки от безкрайния космос. Новата творба на режисьора отдава почит към филмите на Спилбърг от 70-те и 80-те години, “2001-ва” на Кубрик и редица други заглавия от края на миналия век. Но преди всичко, това все пак е филм на Кристофър Нолан и в него не липсва неговият почерк. Имаме отново смело експериментиране с монтажа, който ни поднася паралелно събития, развиващи се в различно време и място, преплетени по майсторски начин в историята. Музиката на Ханс Цимер е толкова различна от всичко, което сме чували от него до момента, че просто не е за вярване как е успял да сътвори такова чудо. Тя е толкова силно въздействаща и допълваща сцените на екрана, че е като отделен персонаж във филма. 
Но за да споделя накратко за самата история на филма, без да спойлвам прекалено много, ще очертая само основните щрихи.
Действието в “Интерстелар” се развива в неизвестно (близко) бъдеще. Човечеството се бори с природни катаклизми, които бавно го унищожават, обричайки го на глад и задушаване. Планетата вече не е способна да ни приютява и скоро животът на нея ще стане невъзможен за нас. В един такъв момент, функциониращата в нелегалност НАСА се обръща към бившия пилот Купър с една особена молба. Оказва се, че съдбата на цялото човечество зависи от неговото решение да отпътува на междугалактическо пътешествие в последен опит да спаси света. Решение, което колкото и да е трудно, той взима бързо, защото през целия си живот е усещал, че е призван да лети. Любовта към семейството му и особено към дъщеря му Мърф е една от основните движещи сили, които го подтикват да извърши този подвиг, жертвайки живота си в опит да осигури някакво бъдеще за децата си. Бъдеще, което с напредване на времето изглежда неясно. И като споменах времето - то е другият герой в този филм. Или в случая - анти-герой. Както Нолан многократно споменава в интервюта, за него именно времето е антагониста в “Интерстелар”. Екипажа на Ендъранс непрекъснато трябва да се състезава с него, защото от това зависи дали ще успее да изпълни мисията си или живота на Земята ще загине. И точно тук е момента да спомена, че филма е едно своеобразно пътуване както в пространството, така и през времето. Това не е типичното космическо пътешествие, което сме гледали в много научно-фантастични филми. Това е пътуване в самите нас. Пътуване през нашите действия и последствията от тях, нашите чувства и копнежи. Но за да е възможно такова пътуване, не трябва в уравнението да липсва една важна част - любовта. Именно тя се оказва двигателя, който подтиква главните герои към действията, които вършат.
Науката във филма е базирана на труда на теоретичния физик Кип Торн за пътуване през червейни и черни дупки. Разбира се, това са теории с много неизвестни, които във филма са подплатени с голяма доза художествено виждане за нещата. Дали зрителят ще ги приеме или не зависи от личните му възгледи и усещания. Това не е научнопопулярен филм и не бива в него да се търси винаги и само научното обяснение. Филмите на Нолан винаги са преплитали по много успешен начин научни факти с художествена измислица и резултата винаги е бил една история, която лесно можем да възприемем като реалистична и възможна. “Интерстелар” не изневерява в това отношение, но само ако е спазено условието което споменах по-горе в ревюто си - важно е първоначално как човек възприема и усеща нещата, представени му във филма. А той, въпреки почти 3-те си часа, се изнизва почти неусетно, особено ако сте се потопили в светът му. 
Така се изниза и за мен, сякаш времето в света на Нолан изтече много по-бързо от времето в кино салона. След като потекоха финалните надписи нямах усещането, че вече минава 2 след полунощ тук, обратно на Земята.
Гледах филма още два пъти след въпросната нощ, този път на нормален кино екран и след всяка прожекция, независимо от това колко хора имаше в залата, реакциите винаги бяха същите - хората излизаха в пълна тишина, сякаш неосъзнавайки какво точно са гледали… но картинката се променяше драстично, веднага след като започваха да излизат през осветените коридори от изходите на мола. Шептяха си и обсъждаха видяното. А това определено значи нещо.
“Интерстелар” не е перфектен филм. Не знам дали съществува перфектен филм. Това не е филм, който лесно можете да заобичате, но ако го обикнете, ще го обичате силно. Това е филм, който някои ще мразят много. Но това е и филм, който няма да ви остави безразлични.
След всяко едно гледане филма за мен ставаше все по-добър и аз го харесвах все повече. Променях си крайната оценка 3 пъти. Дори сега не съм сигурен, че мога да дам реална такава, но въпреки това ще го направя в края на това ревю.
Още много може да се пише за този филм и за героите в него (особено за потдържащите такива, като роботите КЕИС и ТАРС, които сигурно ще станат любими на голяма част от зрителите), за другите членове на екипажа и т.н. но не искам да издавам повече спойлери, а и ревюто вече стана доста дълго. Само ще подчертая, че това е филмът на Нолан с най-добре развити (макар и не при всички) образи на героите. 
Много може да се пише и за идеите, някои от които вероятно ще объркат значително някои от зрителите и дори може да им докарат някоя и друга безсънна нощ в размисли.
За мен по-важното послание в този филм е, че човекът може да бъде наистина важен фактор във Вселената и да извършва велики дела, но в същото време може да бъде и изключително безразсъден и дори глупав в своите действия и постъпки. "Интерстелар" е дисекция на човешкият вид и това, което ни прави хора.
Най-зрелият въпрос, който филма поставя е - къде сме сега и на къде отиваме. Какво следва?
Бащите често са герои за своите деца. Тяхна е и отговорноста как ще израстнат децата им. Когато обаче сме зрели, наша е отговорността дали ще заслужим своето място във Вселената или просто ще бъдем прашинки по безкрайните лавици на времето. А времето никога не спира. Просто това, което е отредено за нас се изнизва като в пясъчен часовник, който няма да можем да обърнем.

Interstellar Movie
9.7/10




Гласувай:
0


Вълнообразно


Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: open
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3104066
Постинги: 27
Коментари: 532
Гласове: 117
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031