Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Отворен Блог
Автор: open Категория: Лични дневници
Прочетен: 1762188 Постинги: 25 Коментари: 532
Постинги в блога
2 3  >  >>
DISKUSII.ONLINE (ДИСКУСИИ ОНЛАЙН или накратко ДО) е българска онлайн форум платформа и социална мрежа за провеждане на дискусии в Интернет пространството. Потребителите на сайта могат да обсъждат широк спектър от теми, да задават въпроси, да споделят идеи и мисли, да коментират и предлагат отговори, да изразяват своето мнение и да комуникират помежду си.
Мисията на сайта е потребителите да изградят нова общност за онлайн дискусии, както и да се възроди идеята за Интернет форумите под една нова и модерна хибридна форма между традиционен форум и социална мрежа.
DISKUSII.ONLINE предлага на своята общност модерен и лесен за работа дизайн, насочен към бързото писане и четене онлайн, оптимизиран за работа както на настолни компютри, така и на мобилни устройства.
Надяваме се с ваша помощ да създадем нова и модерна форумна общност в България!

https://diskusii.online

image
Категория: Новини
Прочетен: 51 Коментари: 0 Гласове: 0

От известно време в главата ми се върти идея да създам социална мрежа от ново поколение. Това ще бъде място за хора с разчупено мислене, хора, които искат да излязат извън рамките на общоприетите норми, хора, които не са съгласни с установената система. От известно време съм заинтригуван от идеята за т.н. икономика на даровете.


Първо нека разгледаме значението на термина "икономика на даровете". Икономиката на даровете е икономическа система, при която човек или група от хора предоставят материални блага или извършват услуги за друг човек или група от хора, без за това да очакват определена отплата. Подаряващият сам решава какво, кога и на кого да подари. За разлика от бартер икономиката, при икономиката на даровете този, който е получил подаръка, сам решава дали и с какво да се отблагодари в замяна.

Икономиката на даровете и бартер икономиката са били популярни дълго време в миналото, преди налагането на капитализма и съвременната пазарна икономика. Днес все още има различни малки общности, в които се прилага този вид икономика.
Според някои привърженици на икономиката на даровете, чрез налагането й и изместването на пазарната икономика може да се достигне до една съвършенно нова система в съвременното общество, при която технологиите и ресурсите са в помощ на хората, и човек има възможност да развива свободно своите умения. Много хора смятат, че по този начин ще се сложи край на световния глад и ширещата се престъпност, породена от бедността.
Разбира се, икономиката на даровете има и своите критици. Много привърженици на пазарната икономика гледат с надсмешка и откровен песимизъм на идеята за връщането на старите икономически системи.
Всъщност истината е, че с връщането на тези системи ние няма да се върнем назад в своето развитие. Напротив. Икономиката на даровете може да работи заедно с човешкия прогрес и новите технологии. Тя дори би го ускорила. Истината е, че в общество, развиващо се в една икономика на даровете ще има много по-малко престъпност, няма да има глад, стандарта на живот би се подобрил, ресурсите биха били разпределени умно, а технологиите - в услуга на човека. Човек няма да има ограниченията на съвременната пазарна икономика и ще има времето и възможностите да мисли, открива и твори. И всичко това не с цел печалба, а в интерес на всички хора. Много критици са на мнение, че с въвеждането на икономика на даровете хората биха изгубили интерес и мотивация да правят каквото и да е. Това е просто поредната манипулация, която противниците на промяната усилено прилагат. А истината е, че дори в днешната икономическа обстановка можем да видим различни проекти, базирани на икономиката на даровете, които работят успешно. И хората не просто не губят мотивация, а дори напротив - са още по-силно мотивирани да помагат и да творят. Един такъв пример е интернет енциклопедията Wikipedia. А стига човек да поиска, може да намери още много примери.
А има икономиката на даровете почва у нас?
Това, до голяма степен зависи от мисленето на хората, от това как ще приемат една такава идея. В крайна сметка промяната започва от нас.
Икономиката на даровете се гради върху взаимното доверие и благодарност.
Опит за популяризиране на икономиката на даровете може да бъде открит в новия проект Donated.Work. Той ще опита да постави основите за въвеждането на икономиката на даровете в българското интернет пространство.

За да се информирате по-подробно какво представлява този вид икономика е добре да прочетете книгата на Чарлз Айзенщайн "Свещената икономика", но на кратко може да се запознаете с основите й от клипчето по-долу (то е чисто информативно и не се отнася пряко до този проект).

А сега ето и малко информация за моята идея, базирана на този принцип:

 Какво е Donated.Work?

image

Donated.Work е социална мрежа за споделяне, предлагане и обмяна на лично творчество, идеи, услуги и взаимопомощ.

Изграден на принципа на икономиката на даровете, този сайт има за цел да събере хора, готови да дарят от своето време, знания и умения, без непременно да търсят финансова изгода за своята работа.

Потребителите на Donated.Work ще имат възможност да комуникират помежду си, да оценят работата на останалите и да споделят публично отзивите си за тях. Всеки желаещ ще може да изкаже своята благодарност косвено, като пише лично до избран потребител или сподели публично в профила му своето мнение и оценка, а освен това ще има опцията дори пряко да изкаже своята благодарност, като направи финансово дарение на даден потребител или се отплати със своя услуга или продукт по договаряне.

 

Тази социална мрежа ще бъде за всички, които желаят да споделят своето творчество и идеи със света - писатели, художници, фотографи, всякакви творци и креативни личности, които имат нуждата да бъдат забелязани и оценени, да бъдат полезни на другите и на света.

Можете да подкрепите кампанията по набиране на средства за изграждане на този проект от линка по-долу:

https://www.collectim.com/bg_BG/campaign/view/8Ft0EL





Категория: Технологии
Прочетен: 1052 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 19.11.2015 08:29
“Интерстелар” ми отне много повече време преди да напиша това ревю в сравнение с всеки друг филм на Кристофър Нолан и за това си има причина. Първо - имах нужда да гледам филма повече от веднъж, за да си доизясня (до колкото е възможно) някои от нещата, за които имах въпроси, както и за да оценя филма по реалистично. Истината е, че това е първият филм на Нолан, който не мога да оценя напълно дори след третото гледане. Всъщност, не съм сигурен дали някога ще мога, защото сравнен с предишните филми на любимия ми режисьор, “Интерстелар” съществува като нещо самостоятелно, нещо доста различно. Това е филм-израстване в кариерата на Кристофър Нолан който просто няма как да бъде сравняват с творчеството му преди него, а трябва да бъде разглеждан отделно. Дори съм неспособен да го поставя в класация сред останалите му филми. Но въпреки затрудненията, ще се опитам все пак да напиша нещо … защото имам нужда да споделя мислите и впечатленията си.

“Интерстелар” е проект, който чаках от около 2 години, веднага след като научих, че именно Нолан ще режисира филма по сценария на своя брат, който преди това беше подготвян за Стивън Спилбърг. Разбира се, още в началото стана ясно, че Нолан ще преработи голяма част от сценария, което лично за мен разпали още повече интереса ми и започна дългото очакване. Очакване, което приключи в нощта на 7-ми ноември в залата на Cinema City IMAX. Като при всеки филм на Нолан, и тук мистерията беше запазена до самата премиера и дори множеството трейлъри и телевизионни клипове не успяха да развалят удоволствието и изненадата от това, което в действителност ни очакваше на екрана.
В “Интерстелар” Нолан за първи път си сътрудничи с Хойте ван Хойтема, чиято операторска работа придава на филма една чудатост през цялото време. Всъщност, Нолан винаги е комбинирал отлично грандиозния спектакъл присъщ за блокбъсъра с интимните, почти статични сцени, типични за независимото арт кино. И това особено добре си личи в “Интерстелар”, който ни предлага спиращи дъха сцени, допълнени с тишина, близки планове на героите и гледки от безкрайния космос. Новата творба на режисьора отдава почит към филмите на Спилбърг от 70-те и 80-те години, “2001-ва” на Кубрик и редица други заглавия от края на миналия век. Но преди всичко, това все пак е филм на Кристофър Нолан и в него не липсва неговият почерк. Имаме отново смело експериментиране с монтажа, който ни поднася паралелно събития, развиващи се в различно време и място, преплетени по майсторски начин в историята. Музиката на Ханс Цимер е толкова различна от всичко, което сме чували от него до момента, че просто не е за вярване как е успял да сътвори такова чудо. Тя е толкова силно въздействаща и допълваща сцените на екрана, че е като отделен персонаж във филма. 
Но за да споделя накратко за самата история на филма, без да спойлвам прекалено много, ще очертая само основните щрихи.
Действието в “Интерстелар” се развива в неизвестно (близко) бъдеще. Човечеството се бори с природни катаклизми, които бавно го унищожават, обричайки го на глад и задушаване. Планетата вече не е способна да ни приютява и скоро животът на нея ще стане невъзможен за нас. В един такъв момент, функциониращата в нелегалност НАСА се обръща към бившия пилот Купър с една особена молба. Оказва се, че съдбата на цялото човечество зависи от неговото решение да отпътува на междугалактическо пътешествие в последен опит да спаси света. Решение, което колкото и да е трудно, той взима бързо, защото през целия си живот е усещал, че е призван да лети. Любовта към семейството му и особено към дъщеря му Мърф е една от основните движещи сили, които го подтикват да извърши този подвиг, жертвайки живота си в опит да осигури някакво бъдеще за децата си. Бъдеще, което с напредване на времето изглежда неясно. И като споменах времето - то е другият герой в този филм. Или в случая - анти-герой. Както Нолан многократно споменава в интервюта, за него именно времето е антагониста в “Интерстелар”. Екипажа на Ендъранс непрекъснато трябва да се състезава с него, защото от това зависи дали ще успее да изпълни мисията си или живота на Земята ще загине. И точно тук е момента да спомена, че филма е едно своеобразно пътуване както в пространството, така и през времето. Това не е типичното космическо пътешествие, което сме гледали в много научно-фантастични филми. Това е пътуване в самите нас. Пътуване през нашите действия и последствията от тях, нашите чувства и копнежи. Но за да е възможно такова пътуване, не трябва в уравнението да липсва една важна част - любовта. Именно тя се оказва двигателя, който подтиква главните герои към действията, които вършат.
Науката във филма е базирана на труда на теоретичния физик Кип Торн за пътуване през червейни и черни дупки. Разбира се, това са теории с много неизвестни, които във филма са подплатени с голяма доза художествено виждане за нещата. Дали зрителят ще ги приеме или не зависи от личните му възгледи и усещания. Това не е научнопопулярен филм и не бива в него да се търси винаги и само научното обяснение. Филмите на Нолан винаги са преплитали по много успешен начин научни факти с художествена измислица и резултата винаги е бил една история, която лесно можем да възприемем като реалистична и възможна. “Интерстелар” не изневерява в това отношение, но само ако е спазено условието което споменах по-горе в ревюто си - важно е първоначално как човек възприема и усеща нещата, представени му във филма. А той, въпреки почти 3-те си часа, се изнизва почти неусетно, особено ако сте се потопили в светът му. 
Така се изниза и за мен, сякаш времето в света на Нолан изтече много по-бързо от времето в кино салона. След като потекоха финалните надписи нямах усещането, че вече минава 2 след полунощ тук, обратно на Земята.
Гледах филма още два пъти след въпросната нощ, този път на нормален кино екран и след всяка прожекция, независимо от това колко хора имаше в залата, реакциите винаги бяха същите - хората излизаха в пълна тишина, сякаш неосъзнавайки какво точно са гледали… но картинката се променяше драстично, веднага след като започваха да излизат през осветените коридори от изходите на мола. Шептяха си и обсъждаха видяното. А това определено значи нещо.
“Интерстелар” не е перфектен филм. Не знам дали съществува перфектен филм. Това не е филм, който лесно можете да заобичате, но ако го обикнете, ще го обичате силно. Това е филм, който някои ще мразят много. Но това е и филм, който няма да ви остави безразлични.
След всяко едно гледане филма за мен ставаше все по-добър и аз го харесвах все повече. Променях си крайната оценка 3 пъти. Дори сега не съм сигурен, че мога да дам реална такава, но въпреки това ще го направя в края на това ревю.
Още много може да се пише за този филм и за героите в него (особено за потдържащите такива, като роботите КЕИС и ТАРС, които сигурно ще станат любими на голяма част от зрителите), за другите членове на екипажа и т.н. но не искам да издавам повече спойлери, а и ревюто вече стана доста дълго. Само ще подчертая, че това е филмът на Нолан с най-добре развити (макар и не при всички) образи на героите. 
Много може да се пише и за идеите, някои от които вероятно ще объркат значително някои от зрителите и дори може да им докарат някоя и друга безсънна нощ в размисли.
За мен по-важното послание в този филм е, че човекът може да бъде наистина важен фактор във Вселената и да извършва велики дела, но в същото време може да бъде и изключително безразсъден и дори глупав в своите действия и постъпки. "Интерстелар" е дисекция на човешкият вид и това, което ни прави хора.
Най-зрелият въпрос, който филма поставя е - къде сме сега и на къде отиваме. Какво следва?
Бащите често са герои за своите деца. Тяхна е и отговорноста как ще израстнат децата им. Когато обаче сме зрели, наша е отговорността дали ще заслужим своето място във Вселената или просто ще бъдем прашинки по безкрайните лавици на времето. А времето никога не спира. Просто това, което е отредено за нас се изнизва като в пясъчен часовник, който няма да можем да обърнем.

Interstellar Movie
9.7/10

Категория: Изкуство
Прочетен: 1547 Коментари: 0 Гласове: 0
 image
Първо нека разгледаме значението на термина "икономика на даровете". Икономиката на даровете е икономическа система, при която човек или група от хора предоставят материални блага или извършват услуги за друг човек или група от хора, без за това да очакват определена отплата. Подаряващият сам решава какво, кога и на кого да подари. За разлика от бартер икономиката, при икономиката на даровете този, който е получил подаръка, сам решава дали и с какво да се отблагодари в замяна.
Икономиката на даровете и бартер икономиката са били популярни дълго време в миналото, преди налагането на капитализма и съвременната пазарна икономика. Днес все още има различни малки общности, в които се прилага този вид икономика.
Според някои привърженици на икономиката на даровете, чрез налагането й и изместването на пазарната икономика може да се достигне до една съвършенно нова система в съвременното общество, при която технологиите и ресурсите са в помощ на хората, и човек има възможност да развива свободно своите умения. Много хора смятат, че по този начин ще се сложи край на световния глад и ширещата се престъпност, породена от бедността.
Разбира се, икономиката на даровете има и своите критици. Много привърженици на пазарната икономика гледат с надсмешка и откровен песимизъм на идеята за връщането на старите икономически системи.
Всъщност истината е, че с връщането на тези системи ние няма да се върнем назад в своето развитие. Напротив. Икономиката на даровете може да работи заедно с човешкия прогрес и новите технологии. Тя дори би го ускорила. Истината е, че в общество, развиващо се в една икономика на даровете ще има много по-малко престъпност, няма да има глад, стандарта на живот би се подобрил, ресурсите биха били разпределени умно, а технологиите - в услуга на човека. Човек няма да има ограниченията на съвременната пазарна икономика и ще има времето и възможностите да мисли, открива и твори. И всичко това не с цел печалба, а в интерес на всички хора. Много критици са на мнение, че с въвеждането на икономика на даровете хората биха изгубили интерес и мотивация да правят каквото и да е. Това е просто поредната манипулация, която противниците на промяната усилено прилагат. А истината е, че дори в днешната икономическа обстановка можем да видим различни проекти, базирани на икономиката на даровете, които работят успешно. И хората не просто не губят мотивация, а дори напротив - са още по-силно мотивирани да помагат и да творят. Един такъв пример е интернет енциклопедията Wikipedia. А стига човек да поиска, може да намери още много примери.
А има икономиката на даровете почва у нас?
Това, до голяма степен зависи от мисленето на хората, от това как ще приемат една такава идея. В крайна сметка промяната започва от нас.
Икономиката на даровете се гради върху взаимното доверие и благодарност.
Опит за популяризиране на икономиката на даровете може да бъде открит в новия проект Gift Box Exchange. Той ще опита да постави основите за въвеждането на икономиката на даровете в българското интернет пространство.

Какво е Gift Box Exchange?

Сайта 
GIFT BOX EXCHANGE предлага на своите посетители възможност да кандидатстват за създаване на модерен уебсайт. 

Как работи?

Всеки посетител може да кандидатсва за изработване на уеб сайт от формата за заявка в сайта. Ако кандидатурата му бъде одобрена, GIFT BOX EXCHANGE ще се свърже с него по електронната поща, за да се уточнят подробностите. След изработването на сайта, одобреният кандидат сам определя стойността на получения продукт и начина, по който да се отблагодари за услугата - със своя услуга или продукт, или в парична форма по свой избор.

http://gbox.ga

Ако желаете да добиете по-пълна представа за икономиката на даровете, може да прочетете книгата на Чарлз Айзенщайн - "Свещената икономика" или да изгледате краткото клипче по-долу.
   
Категория: Други
Прочетен: 1254 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 15.09.2014 17:04
Нямате личен сайт в интернет пространството, а сте човек, който има какво да покаже на света? Или пък сте собственик на малка фирма, чийто сайт е с дизайн от преди 20-тина години, но не можете да си позволите обновяване?
Вече има решение на проблемите Ви.

Нов проект се роди в българското интернет пространство. Сайта GIFT BOX EXCHANGE предлага на своите посетители възможност да кандидатстват за създаване на модерен уебсайт. Различното в случая е, че проекта е вдъхновен от книгата на Чарлз Айзенщайн - "Свещената икономика" (виж клипчето в статията) и ще се опита да въведе в България един коренно различен икономически модел - модела на т.н. икономика, базирана на даренията.

image

Как работи?

Всеки посетител може да кандидатсва за изработване на уеб сайт от формата за заявка в сайта. Ако кандидатурата му бъде одобрена, GIFT BOX EXCHANGE ще се свърже с него по електронната поща, за да се уточнят подробностите. След изработването на сайта, одобреният кандидат сам определя стойността на получения продукт и начина, по който да се отблагодари за услугата - със своя услуга или продукт, или в парична форма по свой избор.



Дали този нов модел за обмяна на услуги и продукти между хората, изцяло базиран на взаимния интерес ще има успех, зависи изцяло от желанието и начина на мислене на хората - времето ще покаже готов ли е българина на такава крачка, или ще остане недоверчив и предпазлив към промяната. А промяната както знаем... започва от всеки от нас.

http://gbox.ga
Категория: Други
Прочетен: 1160 Коментари: 0 Гласове: 1
10.02.2012 13:34 - НЕ НА ACTA!
 Утре, в знак на протест срещу търговското споразумение ACTA, аз ще спра достъпа до няколко мои блога, както и видео канала ми във фейсбук и произведенията ми в stihovebg.com. Ще участвам в протеста и офлайн - на улицата. НЕ НА ACTA!
Категория: Новини
Прочетен: 2035 Коментари: 0 Гласове: 0
Няма да говоря за рекламата като експерт, защото не съм такъв. Ще говоря от името на обикновен потребител и потенциален клиент... какъвто съм.

Сигурно мнозина биха се зачудили какво провокира написването на тази статия точно сега, в момент на световна финансова и икономическа криза. Всъщност няма конкретна причина. Просто наскоро отново гледах любимата си реклама и ми се прииска да напиша нещо за нея. Защото едва ли има друга реклама, която мога да анализирам така и над която мога да разсъждавам дни наред.
Едва ли са много рекламите, които да те накарат не само да не смениш канала, но и да забравиш какво чакаш да гледаш. Едва ли има много реклами, които да искаш да гледаш отново и отново.
Едва ли има друга толкова интелигентно замислена реклама с дълбок смисъл, която по-такъв начин да ти въздейства и да те надъхва да продължаваш да живееш... която да ти дава смисъл и мотивация да го правиш ... и най-важното - вяра в себе си и в собствените си способности. Едва ли има друга реклама, която по такъв категоричен начин да не рекламира продукта, а просто да носи смисъл и послание. И едва ли има много такива брандове, които да не се нуждаят от реклама и които да могат да си позволят да създадат нещо повече.
Това е Human на Джони Уокър.
Рекламния спот е създаден в Англия от Джон Хегарти, MJZ и The Mill.
Идеята е инспирирана от научно-фантастичните разкази на Айзък Азимов и ни представя един поглен за смисъла на живота и желанието за безсмъртие, което търси всеки от нас.
Човек винаги е желал безсмъртието и се е стремял към него в нещата които прави. Разбрал, че безсмъртието е единственото нещо, което няма как да бъде постигнато физически, човек търси утеха и смисъл в своя живот в своите деца - потомството, което оставя след себе си, и което ще носи частица от него към бъдещето.
Човек търси безмъстието и в нещата, които създава. Едно от тези неща е мечтата да създаде андройд - машина по свой образ и подобие. В този смисъл човек обича да си играе и на Бог. Не съм религиозен, така, че няма да задълбавам в тази тематика, а просто ще изкажа нещата както аз ги разбирам. Нека религиозните хора не се сърдят - колкото религии, толкова и гледни точки.
Бог трябва да обича децата си. Само Бог може да наказва децата си. Бог закриля децата си. Но бог не може да ги предпазва от самите тях. Бог понякога им се ядосва, а понякога ги поощтрява. Понякога Бог има по-сериозни планове за тях.
Но Бог никога не се намесва в делата им... поне не пряко. Само стои и ги наблюдава - като един денонощен Биг Брадър.
Човек трябва да обича това, което прави и което създава. Дори в един момент то да се превърне в негова конкуренция. Дори да поиска своята свобода и независимост. Дори да бъде по-силно, по-умно и по-съвършенно от него. Само така човек може да постигне съвършенството, към което се стреми.
Въпроса за изкуствения интелект, сблъсъка между човека и машината и преследването на безмъртието е разискван и разглеждан многократно от различни автори и философи. Каква обаче точно е основната идея на рекламата Human.
Тя е съвсем проста - да ни накара да повярваме в себе си и в собствените си способности. Да преоткрием човешкото в себе си и това, което ни прави живи... това, което ни отличава от машините. Да се радваме на живота и шанса, които ни дава той.
Да преследваме мечтите си и да вярваме в тях.
Живота е кратък и точно в това се крие мотивацията да го изживеем по най-добрия и пълноценен начин, да оставим следа след себе си.
Да разберем, че безсмъртието се крие в това какво ще дадеш на света и как и колко ще те помнят хората. Без значение, дали ще направиш нещо добро за един или за милиони хора. Смисъла е в това да даваш ... да даваш най-доброто от себе си. Да правиш това, което обичаш и умееш най-добре... но не само за себе си, а за всички около теб... за да откриеш безмъртието - в техните сърца.
Аз не съм голям фен на алохола и тази реклама едва ли ще ме накара да започна да пия... но не това е нейната цел. Джони Уокър няма нужда от реклама.
Въпреки това, аз уважавам човека Джони Уокър, който е създал нещо хубаво, което се цени векове след смъртта му. Ценя и труда на хората, създали тази чудесна реклама... и дори да не беше тя, аз така или иначе, ако трябваше да избирам скъпо уиски за някакъв празник - пак бих се спрял на ходещия човек ... защото всеки знае кое е най-доброто уиски в света. Дали тази реклама ще ме накара да си купя Джони Уокър? НЕ. Просто ще затвърди избора ми, ако ми се наложи да купувам марков алкохол. Но тази реклама ще ме накара да направя нещо повече. Да ужавам марката Джони Уокър и човека, който я е зъздал... но което е най-важното - да вярвам в себе си и в собствените си възможности. И което е още по-важното - да ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ВЪРВЯ!

Категория: Други
Прочетен: 3093 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 03.05.2009 16:11
Един сравнително нов начин за печелене на пари в интернет е т.н. Share Cash.
Доста сайтове за качване на файлове, т.н. free file hosting сайтове, предлагат на потребителите си заплащане за всеки изтеглен файл от техните качени файлове в сайта.
Схемата е следната - прави се бърза регистрация в такъв сайт, качват се файлове - например музика, клипчета и т.н. след което потребителя ги промотира - разпространява ги по различни сайтове, форуми, скайп и т.н.
За всеки изтеглен файл (от качените от него) печели пари.

Ако примерно качвате музика, има множество български сайтове, където всеки потребител срещу регистрация може да добави линк към дадена песен.

За съжаление някои от тези file hosting сайтове имат различни ограничения - например не плащат за файлове, теглени от хора в Азия и т.н.
Други отвърдени вече сайтове, които плащат на потребителите си, от скоро имат промяна в своите правила и плащат само за файлове, теглени от премиум потребители.

Има обаче все още сайтове, които предлагат доста добри условия.
Един от най-използваните напоследък е hotfile.
Kакво предлага накратко този сайт:

image

за файлове от 5 до 50Mb - $5 за всеки1000 сваляния
за файлове от 50 до 100Mb -  $7 за всеки1000 сваляния
за файлове от 100 до 400Mb - $10 за всеки1000 сваляния


Получавате и 20% от спечеленото от вашите реферали.
Качването на файлове може да става и с ftp.
Качвате, споделяте, теглят файла ви и печелите пари от всяко теглене.
Сайта плаща с Epassporte, Paypal и Webmoney.
Минималната сума за изплащане е $15
Плащанията се извършват всеки понеделник автоматично.


Регистрация
Категория: Бизнес
Прочетен: 2928 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.04.2009 18:39
Преди няколко дни реших да погледам малко уеб камерата на официалния сайт на Община Бургас (моята община) и съвсем случайно открих нещо ... достъпът до ip-то от което стриймва камерата беше оставен съвсем свободен... и тук идва най-забавната част - можех да движа камерата на където си поискам, да zoom-вам и т.н. ... а посетителите които решат да гледат камерата от сайта на общината виждаха това, което аз реша да им покажа ...
разбира се, не съм правил нищо злонамерено... дори напротив... почти веднага сигнализирах на мейла на общината за проблема, който беше отстранен след едно денонощие...
Тъй като вчера беше 1-ви април реших да направя едно забавно клипче със заснетите от мен кадри с общинската уеб камера ...
нека не се сърдят, а следващия път бъдат по-внимателни и предпазливи!

Виж клипчето
Категория: Забавление
Прочетен: 5284 Коментари: 6 Гласове: 0
Последна промяна: 02.04.2009 23:53
image

Ще ви запозная с един интеерсен казус, с предварителната уговорка, че не искам да се опитвам да търся отговорите му тук. Просто искам да го споделя с аудиторията и бих се радвам, ако споделите своите мнения по проблема.
Ще се опитам да опиша ситуацията, като същевременно ще се постарая да избегна някакви обидни квалификации или обвинения към долу посочените лица и фирми и дори ще запазя анонимноста им до някаква степен.
Живея в град Бургас. Преди около година и половина мой познат реши да си купи компютър и ме помоли да отида с него в магазина, защото все пак имах по-голям опит от него в това и се предполагаше, че бих могъл да му посоча подходящата за него конфигурация според показателите параметри-цена. Обиколихме големите магазини за техника в града, като накрая се спряхме на компютър от магазин "Технополис".
Около година този мой познат нямаше абсолютно никакви проблеми с машината. Докато един ден компютърат му просто започна да забива. Разбира се, нормално е в първия момент човек, който поне малко разбира от компютри да реши, че вероятно проблема е софтуерен... я някой вирус, я прецакан Уиндоус. За съжаление и пълна преинсталация на операционната система не сложи край на проблемите, поради което моят познат занесе компютъра на сервиза, който е определен да извършва ремонта на компютрите според гаранцията. Първия път му бе сменено захранването... но малко след като компютъра бе взет от сервиза проблемите започнаха отново. Забиване.
Моят познат, или както ще го наричан често по-долу - И.В. занесе машината за втори път на същия сервиз, като този път му бе смена видео картата. Компютъра му работи без проблеми около седмица, след което изненадващо отново започна да забива. При третото носене в сервиза му бе съобщено, че проблема най-вероятно е в операционната система, тъй като е Уиндоус Виста, а компютъра е с 1 GB рам. Също така му бе заявено, че компютъра е бил оставен да работи в сервиза денонощно дни наред и не е проявил проблеми. Аз лично не приех този довод, защото близо година компютъра нямаше никакви проблеми с въпросната OS но все пак отидох в моя познат за да му инсталирам Уиндоус XP. С голяма зачуда обаче компютъра заби още на самата инсталация. За мен това категорично доказваше, че не само, че проблема не е в операционната система, но и че не е софтуерен. Все пак с малко перипетии успях да му инсталирам прясната операционна система и го оставих да и се порадва. За съжаление радоста му не трая дълго, защото почти веднага започна да му забива, дори на самия лоудър, понякога просто си работи и от нищото забива... и други такива забиващи случаи... които бих определил като хаотични.
При следващото носене на сервиз му бе подменена рам паметта. Компютъра бе взет обратно, работеше около десетина дни и започнаха отново честите забивания, като е характерно, че понякога след рестарт, компютъра дори не може да се стартира. Съответно И.В. занесе за пореден път своя компютър във въпросния сервиз, като този път му казаха, че проблем е отново във видео картата и ще му бъде поръчана нова от София. Бе му поставена временно друга карта и компютъра му бе върнат за ползване, докато не пристигне съответния компонент за смяна. Докато беше с въпросната временна видео карта, моят познат, поне по думите му е нямал проблеми с компютъра и същото е казал и на хората в сервиза, когато са го повикали, за да остави компютъра си за подмяна на пристигналата вече нова карта. След няколко дни И.В. отново взе компютъра си. Отначало нямаше проблеми, но ми спомена, че на 3-тия ден ако не се лъжа компютъра му се е рестартирал сам. После беше сканирал за вируси и беше изтрил всичко, което антивирусната му програма е намерила. Няколко дни след това обаче, забиването отново започна. Докато днес нервите му не издържаха, след като за пореден път компютъра му заби и отказваше да се стартира. След доста рестартирания мисля, че успя все пак да го пусне. След което се обади на Агенциятя за защита на потребителите, за да попита дали може да поиска рекламация. От там му бе заявено,че ако не могат да оправят компютъра, трябва или да му го подменят с друг, или да му върнат парите.
Тази вечер за втори път бях с него в магазин "Технополис" ... с тази разлика, че преди година и половина излизахме от магазина в въпросния компютър, а сега влизахме с него.
Занесохме го на гише Рекламация и обяснихме проблема. И.В. носеше със себе си гаранционната карта, както и различните разписки от сервиза, където бе описано какви ремонти са извършвани по машината. За съжаление обаче не успя да намери касовата бележка, поради което служителя на въпросното гише отказа да приеме компютъра. Държа тук да отбележа няколко неща. Първо - върху компютъра има лепенки, на които ясно се вижда, че е закупен от магазин "Технополис". Второ - И.В. Представя гаранционна карта на негово име с печат на магазин "Технополис". И трето - в него са всички дискове и оригинални книжки, които са били в кутията на компютъра при неговото закупуване.
Тук идва първата страна на казуса - може ли да бъде отакзана рекламация заради касова бележка, при положение, че е представена гаранционната карта? Магазин "Технополис" няма ли база данни, в която да се съхраняват всички покупки и данните за техните купувачи, съответно не може ли да се види дали въпросния компютър е закупен от лицето И.В.?
Оставяме за секунда на страна този казус. Тук идва другия. Как точно може да бъде доказана такава повреда, при положение, че тя се проявява хаотично?
Сега стигаме до най-абсурдната ситуация. Един от служителите на гише Рекламация (същият този, който отказа да приеме компютъра поради липса на въпросната бележка) почти заплаши лицето И.В., като му заяви, че ако на компютъра му има инсталиран нелицензиран софтуер сервиза може да му откаже ремонт. Искам да попитам - от кога сервизите искат доказване собственоста на софтуера?
Зададох на служителя и друг въпрос - а ако компютъра бъде даден за ремонт, без на него да е инсталирана каквато и да е операционна система? Отговора му ме порази - "Е тогава става много лошо" ... след малко допълни: "ако няма инсталирана операционна система, сервиза ще го върне без такава" ... съгласих се с него... мисля, че е логично... след което рече нещо от сорта на "но няма да има как да се тества пред клиента и да се покаже, че работи". Тогав му заявих ... и И.В. потвърди това, че до момента в сервиза никога не са му демонстрирали каквото и да е ... викат го да си вземе компютъра, мятат му го в ръцете и до там.
Питам се - при положение, че компютъра е закупен от магазин "Технополис" без операционна система, от къде на къде клиента е длъжен да дава на сервиза или да нови в магазина компютъра с инсталиран такъв ... че видиш ли ... при това ОРИГИНАЛЕН. Това бяха едни от последните думи на въпросния служител ... да му се занесе компютъра с оригинален уиндоус ... и с въпросната гаранционна карта. Чудя се ... при положение, че за клиента проблема не е софтуерен, а е хардуерен в самата машина... което е и причината да го носи на сервиз - от къде на къде трябва въобще да е длъжен да им носи компютъра с каквато и да е инсталирана на него операционна система. Ако те искат да тестват нещо на него ... да си инсталират ОРИГИНАЛНА такава, и ако толкова смятат,че проблема е примерно в НЕЛИЦЕНЗИРАНИЯ Уиндовс .. да го докажат ... ако ли не... да си открият проблема в самия компютър... а ако не могат да го направят... да върнат парите на човека или да му подменят машината с нова.
Друг въпрос, който зададох на въпросния служител беше - А ако инсталирам съвсем лицензирана оригинална версия на Уиндоус 7 ... който съвсем законно може да се свали от сайта на Майкрософт?!
Засуети се... но каза, че щом съм можел, да съм го направил... че това него не го касаело, но можело да има проблем за собственика на компютъра ако станел проблем и трябвало да докаве,че Уиндоуса бил оригинален!!! И сподели още нещо любопитно... че до преди време всички компютри в "Технополис" били с пиратски Уиндоус, но имало проверка и им направили една солена глоба ... и сега навсякъде бил оригинален. В интерес на истината... все още не съм убеден, че това въобще има нещо общо с проблема на И.В. ... но ... нека продължа нататък.
Моят познат повика и управителя на магазин "Технополис"... запозна го със случая... като бих казал,че въпросния управител прояви някакво разбиране. В същото време и пред него въпросния служител на гише Рекламация продължаваше да развива теориите си за нелицензирания софтуер... незнайно защо. Управителя заяви, че ако от сервиза дадат официален документ, че не могат да поправят компютъра, то магазина ще му го смени. След като управителя замина, интересните разсъждения на служителя на гише Рекламации продължиха в интересна насока... искаше да включи компютъра там и заяви, че ще му го върне РАБОТЕЩ, пък ако после пак забие .... пак да го носи на ремонт. Колегата му, който беше до него разбра много добре проблема, каза, че този проблем не вижда как може да бъде решен по този начин, защото не се появява непрекъснато, а понякога през 5 ... 10 минути... друг път работи с дни... трети път непрекъснато забива. Явно обаче твърдоглавия служител не разбра ... или не искаше да разбере за какво става дума. Държеше си на своето. В крайна сметка, утре ще инсталирам съвсем легален Уиндоус 7 върху машината на И.В. и компютъра ще бъде занесен в сервиза, където ще бъде поискано издаването на документ, че сервиза не може да поправи компютъра. Дали това ще се случи и какво ще стане от тук нататък предстои да разбера.
Иска ми се да чуя и мнения по другата част от казува... а именно - как може да бъде доказан категорично подобен проблем с хаотично забиване. Още повече, никой в сервиза не ти показва точно какво прави, дали изобщо тества компютъра след това и т.н. И... има ли по дяволите сервиза право да изисква от клиента доказателство, че софтуера който ползва е легален?! Въобще ... клиента длъжен ли е да носи на сервиз компютъра с инсталирана операционна система, при положение, че от магазина мшината е закупена без такъв... и при положение, че щом е даден на сервиз, се предполага, че е даден за хардуерен проблем?!
Ще се радвам на вашето мнение.
Категория: Технологии
Прочетен: 31327 Коментари: 45 Гласове: 0
Последна промяна: 02.02.2009 21:17
2 3  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: open
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1762188
Постинги: 25
Коментари: 532
Гласове: 115
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол